Писма на Душевадеца

Blurb

През 1942 г. К. С. Луис пише своите „Писма на Душевадеца“, които бързо се превръщат в класика на християнската литература на 20 век. Написани с духовно проникновение и английско чувство за хумор, „Писмата“ са интересни дори само като идеен похват — да се покажат духовните процеси в човека от гледна точка на един дявол.
С това рисковано и непрепоръчително от догматична гледна точка начинание К. С. Луис се справя блестящо, без да изпада нито в „диаболизъм“, нито в психологизъм. Луис поглежда преди всичко към Човека — с неговите слабости и с огромния му духовен потенциал — но през художествената призма на една обърната гледна точка. Ценностите пак са същите, но със сменени имена — естествено е Дяволът да нарича Бога „Врага“; от неговите уста всяко добро дело или добродетел се произнасят с еквивалента на нашия сарказъм или погнуса, а в „Писмата“ на стария дявол до неопитния му племенник чичото естествено ще поучава малкия как най-ефикасно да твори зло.