Светът като воля и представа

Blurb

„Светът като воля и представа“ е основният философски труд на Артур Шопенхауер. Първото издание излиза в малък тираж през 1819 г. Влияние върху произведението оказват Имануел Кант, будизмът и индийската философия.
Шопенхауер развива тезата, че волята е онтологичната основа на света и е разпределена на различни степени във всичко живо и неживо — човекът, животните, минералите, природните закони. Представата е само нейно отражение и има илюзорен характер. Волята се характеризира с хаотичен стремеж към обекти. Тя е сляпа и ирационална, а разумът е неин инструмент за задоволяване на желанията ѝ. Според Шопенхауер оттам произтичат всички страдания в света — човекът винаги желае нещо, и когато дори и най-малкото желание остане незадоволено, започва да страда.
Изходът от това положение, според Шопенхауер, е:
Да осъзнаем, че Аз-ът е илюзия, и всички ние сме едно цяло във волята сама по себе си.
Аскетизъм — да се лишим от каквито и да е удоволствия и да не желаем нищо.