Le journal d'un fou

Blurb

Дневникът на един луд е повест от Николай Гогол. Тя е фокусирана върху конфликта на главния герой с неговото социално положение и работно място като източник на социална позиция, и произтичащата от това невъзможност за неговата любов. Макар Гогол сам да споделя, че повестта му се основава на бележки от руските вестници за случаи на затворени в лудници, включващи извънредна гордост и прекомерна срамежливост, по-голямата част от монолога е фокусирана около размишления за това как главният герой би бил нещо по-различно, ако заема друг пост, ако носи различни дрехи и как това би му осигурило така желаната „дама на сърцето“. Повестта е разказ за обсесивно службогонство, властомания, но в същото време проявяващо се предимно на фантазмено ниво, както и мания за следене и наблюдаване, която води героя до извършване на сталкинг. Властоманията, която при героя се развива предимно във фантазмен аспект, го води до себеразпознаването му като „Крал на Испания“, очакването му „на специални пратеници“, ушиването на пелерина и впоследствие, след извеждането му в лудница, „разпознаването“ на лудите и лудницата като страната Испания, в която той е крал.